ЕВРОПА ДИРЕКТНО БУРГАС

Всеки пети българин е получил подкрепа от Европейския социален фонд (ЕСФ) през последните седем години чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ (ОПРЧР). Това съобщи министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов при откриването на форума „Европа е с мен“ под надслов „Новите технологии – поглед към бъдещето“. Събитието се организира от Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси 2021 – 2027“ (ПРЧР) към Министерството на труда и социалната политика, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи структурата и състава на новата Комисия в Европейския парламент в Страсбург.

Кандидатът за комисар от България Екатерина Захариева получава ресор „Стартиращи предприятия, изследвания и иновации“.

В изявлението си за медиите председателят Фон дер Лайен каза: „Екатерина Захариева ще бъде комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите. Трябва да поставим научните изследвания и иновациите, науката и технологиите в центъра на нашата икономика. Тя ще помогне да гарантираме, че инвестираме повече и насочваме разходите си към стратегически приоритети и към революционни иновации.“

Европейската комисия разреши на държавите членки на ЕС да отпускат по-големи авансови плащания по линия на средствата по Общата селскостопанска политика (ОСП) на земеделските производители, като по този начин спомагат за решаването на проблемите с ликвидността, пред които са изправени понастоящем много от тях. 

При условие че държавите членки се възползват от това разрешение, земеделските стопани ще могат да получат до 70% от своите директни плащания предварително, считано от 16 октомври, в сравнение с 50% понастоящем. 

По подобен начин авансовите плащания за интервенции за площ и животни в рамките на развитието на селските райони могат да бъдат увеличени с до 85% вместо обичайните 75%. 

Какви са предизвикателствата пред растежа, инвестициите и иновациите в икономиката на ЕС? Отговори не тези въпроси търси публикуваният наскоро доклад на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“ (The Future of European Competitiveness).

Много от заключенията не са нито изненадващи, нито нови – да припомним, че през пролетта Институтът за пазарна икономика, заедно с други независими изследователски центрове от Централна и Източна Европа, постави фокус върху бъдещето на единния пазар на ЕС и предизвикателствата пред растежа. По-подробен коментар на констатациите и изводите в доклада тук. Ето някои от най-важните бариери, ограничаващи потенциала на Европа да създава просперитет: